Болгарский перевод Л. Стоянова
Источник: Песен за похода на Игор, Игор Святославич внук Олегов / Прев. Л. Стоянов. София, 1954.
- 1. Не е ли хубаво, братя,
да започнем със старинна реч
повестта тъжовна
за похода на Игор,
Игор Святославич? - 2. Ала да почнем песента
с днешни истински събития,
а не с приумиците на Бояна. - 3. Че мъдрият Боян,
поискаше ли някому да стъкми песен,
в мисълта си се понасяше
като катерица по дърво,
като пепеляв вълк по земята,
като тъмносив орел под облаци. - 4. Спомнял, казват,
разпри в стари времена!
Пущал той тогава
десетте сокола
срещу ято лебедици:
и щом някой някоя достигал,
първа тя запявала е песен –
за стария Ярослав,
за храбрия Мстислав,
който Редедя срази
пред полкове касожки,
за хубавеца
Роман Святославич. - 5. Но не десет е сокола Боян пущал, братя,
срещу ято лебедици,
а чевръстите си пръсти слагал
върху живи струни –
и сами те на князете
славата разнасяли. - 6. И тъй, братя, да започнем тая повест
от стария Владимир
до днешния Игор,
чиято храброст разума надви
и сърцето си изостри с мъжество, - 7. и, изпълнен с боен дух,
храбрите си полкове поведе
срещу Половецката земя –
за Руската земя! - 8. Тогава Игор погледна
светлото слънце
и видя с тъма покрити
своите воини. - 9. И рече княз Игор
на свойта дружина: - 10. „Братя, и вие,
дружино!
По-добре е да бъдеш съсечен,
отколкото пленен; - 11. да възседнем, братя,
буйни коне,
да погледнем
синия Дон «. - 12. В жажда душата на княза гори –
пряко небесни знамения
да види великия Дон! - 13. „Искам – рече – копие да счупя
на синора на степта половецка;
с вас, руски воини, искам или да сложа глава,
или да се напия със шлема от Дон!» - 14. О Бояне, славей на старото време!
Тия битки ти да бе възпял –
по дърво въображаемо заскачал славей,
под облаци литнал с мисълта си,
славата на древни дни и днешни съчетал,
в пътя на Трояна се въззел
през поля към планини… - 15. Тъй би почнал песента за Игор,
внук Олегов: - 16. „Не буря е соколите отнесла
през поля широки –
ята врани прелетяват
към великия Дон». - 17. Или тъй би ти започнал,
мъдри Бояне,
внук Велесов: - 18. „Коне пръхтят зад Сула –
кънти славата в Киев!
Тръби тръбят в Новгород –
знамена плющят в Путивъл!»
Игор чака своя братеи Всеволод. - 19. И му рече буй-тур Всеволод:
- 20. „Един брат имам,
един светъл лъч –
ти, Игор!
И двама сме – Святославичи! - 21. Седлай, брате,
своите бързи коне, - 22. че моите са готови,
оседлани още в Курск, отпреди. - 23. А моите куряни – известни са воини:
под тръби са повивани,
под шлемове отгледани,
с края на копие изхранени.
знайни им са пътищата, - 24. познати им доловете,
опнати им лъковете,
колчаните – отворени,
сабите им – наточени; - 25. сами скачат като сиви вълци из полето,
да добият чест за себе и за княза –
слава». - 26. Стъпи Игор-княз тогава в златно стреме
и потегли през поле широко. - 27. С мрачината слънцето му път преграждаше
- 28. и нощта, застенала пред буря, птиците пробуди;
чу се вой на зверове, - 29. Див настръхна –
вика той от връх дървото,
зове да се вслушат – земята незнайна,
Волга
и Поморие,
и Посулие,
и Сурож,
и Корсун,
и ти, тмуторокански идол! - 30. А половци по пътеки неотъпкани
впуснаха се към великия Дон;
скърцат им каруците сред нощ –
като лебеди подгонени.
А Игор воините си към Дон повежда! - 31. Ето вече птици от дъбовете със беди го дебнат,
вълци с вой вещаят буря по долове;
орли с крясък зверове зоват за плячка,
лисици лаят срещу щитове червени. - 32. О, Руска земя! Вече зад хълма си ти!
- 33. Нощта бавно отминава.
- 34. Зората едва се разгаря,
мъгла покри полето. - 35. Песента на славея замря,
говорът на врани се отекна. - 36. Руски синове поле широко
преградиха с щитове червени
чест за себе си да дирят,
а за княза – слава! - 37. Рано в петък
стъпкаха те половецки полкове погански
и, пръснати като стрели в полето,
плениха хубави девойки половецки,
а с тях и злато,
и свила,
и скъпи атлази. - 38. С наметала,
плащове
и кожуси
над блата и над тресавища
мостове започнаха да правят –
и с други половецки скъпи накити. - 39. Знаме червено,
бяла хоругва,
ален бунчук,
сребърна дръжка –
на храбрия Святославич! - 40. Дреме в полето храброто Олегово ято.
Далеко отлетя! - 41. Не да бъде плячка бе родено
на соколи,
на ястреби,
ни на тебе, черен гарван,
неверник половец! - 42. Гзак препуска като сив вълк,
а Кончак му сочи пътя към великия Дон. - 43. Рано-рано на другия ден
кървава зора изгрява; - 44. черни облаци откъм морето идат,
искат четирите слънца да скрият,
а в тях трепкат сини мълнии. - 45. Гръм велик ще ..удари!
Дъжд от стрели ще рукне откъм
великия Дон! - 46. Тук копия ще се пречупят,
тук саби ще се притъпят
о шлемове половецки
на река Каяла,
при великия Дон! - 47. О Руска земя!
Вече зад хълма си ти! - 48. Ето ветровете, Стрибогови внуци,
откъм морето веят със стрели
срещу храбрите полкове на Игор. - 49. Тътне земята,
мътни реките текат,
прах полята покрива, - 50. знамената мълвят:
половците идат откъм Дон
и откъм морето, - 51. и от всички страни окръжиха руските полкове.
- 52. Дяволски рожби,
с вик преградиха полето,
а храбрите- руси оградиха с щитове червени. - 53. Яростен тур Всеволод!
Ти стоиш среди боя,
срещу воини сипеш стрели,
о шлемове удряш с кованите мечове! - 54. Дето и да препуснеш, тур,
просветнал със златния шлем,
там погански глави половецки лежат! - 55. Разбити са от саби калени аварските шлемове,
от тебе, яростен тур Всеволод! - 56. Що са раните, братя, за онзи,
който чест и богатство забрави,
Чернигов и бащина златен престол,
и на своята мила невеста,
светлата Глебовна,
любовта и милувките? - 57. Отлетяха времената на Трояна,
годините Ярославови отминаха,
отшумяха походите на Олег,
Олег Святославич. - 58. Нали същият Олег с меча си междуособици ковеше
и по земята сееше стрели. - 59. Стъпи в златно стреме в град Тмуторокан,
- 60. тоя същи звън бе слушал нявга великият Ярослав,
- 61. а сина на Всеволод – Владимир
всяка сутрин уши запушваше в Чернигов. - 62. А самохвалството на Борис Вячеславич
на съд го изпрати
и на река Канина му постла
зелено погребално покривало
зарад обидата към Олег,
към младия и храбър княз. - 63. Нали от тая съща Каяла Святополк повели
да отнесат баща му на маджарски коне
в Света София в Киев. - 64. Тогава, при Олег Гориславич,
междуособици се сееха и никнеха,
гинеше имота на Даждбоговия внук;
в княжески разпри се скъсяваше човешкия живот. - 65. Тогава в Руската земя редко се провикваха орачи,
но често гарвани грачеха –
мършата да си разделят,
а врани се сговаряха
да литнат за плячка. - 66. Тъй бе в ония битки и походи,
а такава битка не бе виждана!
От сутрин до вечер,
от вечер до съмване
летят калени стрели,
гърмят саби о шлемове,
трещят копия стоманени
в полето незнайно,
сред земята половецка. - 67. Черната земя бе с кости под копитата усеяна,
а с кърви напоена:
от тях тъга поникна в Руската земя. - 68. Що ми шуми,
що ми звъни – - 69. надалеко рано пред зори?
Игор полкове обръща,
жал му е за брата мил, за Всеволод. - 70. Биха се ден,
биха се друг;
на третия ден по пладне паднаха знамената на Игор. - 71. Тук, на брега на бързата Каяла,
разделиха се двамата братя. - 72. Не достигна кървавото вино,
- 73. тук завършиха своя пир
храбрите руски синове :
сватовете напоиха, а сами паднаха
за Руската земя. - 74. Свежда се от жал тревата,
а дървото към земята от тъга се наклони. - 75. Невесело време, братя, настана,
над паднали в боя израстна трева. - 76. Вражда се дигна сред Даждбогови внуци,
слезе – като девица –
в земята Троянова,
изплеска с крилата на лебед
над синьо море край Дон;
изплеска,
пропъди обилни години. - 77. Престана борбата на князете срещу поганци,
защото брат на брата си рече:
„Това е мое и това е мое».
И почнаха князете за малкото
„Туй е голямо» да казват
и сами помежду си крамоли да коват. - 78. А поганци от всички страни
прииждаха с победи
в Руската земя. - 79. О, далече отлетя соколът,
в бой със птици – към морето! - 80. На Игор храбрата дружина няма да възкръсне!
- 81. След нея викнаха Карна и Желя,
- 82. препуснаха из Руската земя,
разнасяйки огън във пламенен рог.
Занареждаха с плач руски жени: - 83. „Вече няма мила изгора
ни с мисъл да смислим,
ни с дума да спомним,
ни с очи да видим,
а злато и сребро не ще и докоснем дори». - 84. И застена, братя, Киев от мъка,
а Чернигов –
от напасти; - 85. тъга се разля по Руската земя;
потече скръб обилна
посред Руската земя. - 86. А сами князете помежду си крамоли ковяха,
- 87. а поганци
налитаха с победи върху Руската земя,
дан вземаха –
от дом по катерица! - 88. Че тия двама храбри Святославича,
Игор и Всеволод,
с раздора си пробудиха коварството,
което бе приспал баща им –
страшният Святослав, велик киевски княз: - 89. като буря налетял бе той със силни полкове
и с мечове стоманени,
и настъпи към земята половецка,
изпотъпка хълмове и долове,
езера, реки размъти,
изсуши потоци и блата.
А поганеца Кобяк изтръгна като вихър
из железни полкове велики половецки
край море далечно;
и се озова Кобяк в град Киев,
в Святославовия трем! - 90. Тук и немци, и венецианци,
гърци и моравци
славословят Святослава,
укоряват княза Игор,
що богатството погреба на дъното на Каяла,
половецката река –
дето руското изсипа злато. - 91. Тук княз Игор се прехвърли
от златното седло на робско. - 92. Утихнаха градските стени,
а веселието клюмна. - 93. А Святослав сънува смътен сън
- 94. в Киев на планината.
„От вечерта обличаха ме тая нощ – рече –
в черно покривало
върху дървено легло, - 95. черпеха ме синьо вино,
с мъка смесено; - 96. сипваха ми от колчани празни
на поганци-чуждоземци
едър бисер на гърди - 97. и ме милваха.
И на покрива дъските в моя златовръх трем
вече без столица зеят. - 98. Цяла нощ от вечерта
сиви врани грачеха - 99. в Плесенск –
наоколо стоеше киевският лес –
докле към синьото море не полетяха!» - 100. И рекоха болярите на княза:
- 101. „Че то, княже, мъка е душата ти обзела;
- 102. ето, два сокола отлетяха
от златния бащин престол,
град Тмуторокан да вземат
или със шлема си от Дон
да пият.
Крилцата на соколите са вече
подрязани от погански саби,
а сами са оковани
в железни вериги. - 103. Че нали бе тъмно през третия ден:
потъмняха двете слънца,
двата огнени стълба угаснаха.
И с тях двата млади месеца,
Олег и Святослав,
с тъмнина се замъглиха
и потънаха в морето,
и велика смелост с поражението си
възбудиха у чуждоземци. - 104. На река Каяла
мрак светлината закри, - 105. по Руската земя плъзнаха половци,
като стадо леопарди. - 106. Падна позор върху славата,
- 107. насилието стъпка свободата;
- 108. хвърли се вече Див върху земята.
- 109. И ето готски хубави девойки
запяха на брега на синьото море:
дрънкат руско злато,
възпяват времето на Боза
мъст жадуват зарад Шарукан. - 110. А ние не знаем вече веселба, дружино!»
- 111. Тогаз великият Святослав
отрони златно слово,
със сълзи смесено,
и рече: - 112. „О, чада мои, Игор и Всеволод!
Рано сте почнали вий на Половецката земя
с меч да досаждате,
за себе си слава да дирите.
Но завършихте без слава
и без слава кръв поганска
вий проляхте. - 113. От крепка стомана са изковани
храбрите ваши сърца
и в смелост са калени. - 114. Що сторихте с моите сребърни коси?
- 115. А не виждам вече властта
на силния
и на богатия,
и на обилния с воини
мой брат Ярослав,
с черниговските боляри,
с войводите
и с татраните,
и с шелбирите,
ис топчаките,
ис ревугите
и с олберите.
Нали те без щитове, с ножове на пояс,
с вик полковете побеждават,
страшни на дедите със славата. - 116. Но вий казахте:
„Ще дръзнем сами:
бъдната слава сами ще похитим,
а предишната –
сами ще поделим!» - 117. А нима е чудно, братя, старо да се подмлади?
- 118. Когато соколът вече е перата си сменил,
от високо птиците напада:
гнездото си поругано не оставя. - 119. Но виж беда –
от князете никаква помощ! - 120. Времената се обърнаха на зло.
- 121. Ето в Римов стенат под саби половецки,
а Владимир е цял във рани. - 122. Тежко и горко на сина Глебов!»
- 123. Велики княже Всеволод!
Нима и с мисълта си ти не можеш
от далеч да прилетиш,
престола златен бащин да запазиш? - 124. Та ти можеш Волга с весла да разплискаш,
а Дон със шлемове да изчерпиш! - 125. Ако ти беше тук,
робинята би струвала една ногата,
а робът – една резана. - 126. Че ти можеш по сухо
с живи копия да стреляш,
с юначните синове Глебови. - 127. Ти, буйни Рюрик и Давиде!
Не вашите ли воини
с позлатени шлемове плуваха в кръв? - 128. Не вашата ли храбра дружина
реве като тури,
ранени от саби калени
във поле незнайно? - 129. Стъпете, господари, в златни стремена,
за честта на нашето време.
за Руската земя,
за раните на Игор,
буйния Святославич! - 130. Ярославе Осмомисъл Галицки!
Високо ти седиш
на своя златокован престол,
унгарските планини подпрял
с железните си полкове,
на краля пътя заградил,
затворил вратите на Дунав. - 131. Ти, който полкове надалеч изпращаш
и съд раздаваш до Дунав,
всяваш страх по земи и народи,
на Киев портите отваряш,
стреляш от златния бащин престол
срещу султани отвъд земите. - 132. Стреляй, господарю, в Кончака –
неверника роб,
за Руската земя,
за раните на Игор,
буйния Святославич! - 133. А ти, буйни Романе и Мстиславе!
Храбра мисъл влече ума ви за подвиг. - 134. Смело за подвиг високо летиш ти, Романе,
като сокол сред ветрове понесен,
готов птица в смелост да надвиеш. - 135. Малко ли имате железни юнаци
под шлемове латински,
от тях потръпна земята
и много страни –
Хинова,
Литва,
Ятвяги,
Деремела,
и половци захвърлиха копия
и глави склониха
под тия мечове стоманени. - 136. Но вече, княже Игор,
помръкна слънцето,
а дървото не от добро
листа отрони: - 137. по Роса и по Сула градовете поделиха.
А храбрата Игорева дружина няма да възкръсне! - 138. Дон те вика, княже,
и зове князете за победа. - 139. Олговичи, храбрите князе, потеглиха на бой…
- 140. Ингвар и Всеволод,
и тримата – Мстиславичи,
от яко гнездо соколи!
Не с победния жребий
разхитихте вий своите владения! - 141. Де са златните ви шлемове
и копия полски
и щитове? - 142. Заградете на степта вратите
с острите ваши стрели
за Руската земя,
за раните на Игор,
буйния Святославич! - 143. Че Сула вече не тече със сребърни струи
към град Переяславл,
и Двина тече като блато
за ония страшни полочани
под-вика на поганците. - 144. Едничък само Изяслав,
син Василков,
удари своите мечове остри
о литовски шлемове,
потъпка славата на дядо си Всеслав,
а сам под червените щитове
въз окървавената трева
бе пребит до кръв от литовски мечове
със своя любимец, - 145. а тоя му рече:
- 146. „Дружината ти, княже,
птица със крилата си засенчи,
а зверове кръвта й пиха..» - 147. Нямаше го брата Брячислава,
ни другия Всеволод:
тъй в самотност
бисерна душа отрони
от храброто тяло
през златна огърлица. - 148. Тъжни – гласовете,
клюмна веселбата,
тръбят тръби городненски. - 149. Ярославичи и всички Всеславови внуци!
Сведете вече своите пряпорци,
в ножници вложете
похабе.ни мечове, - 150. че ви остави дядовската слава.
- 151. Вие с разприте си
доведохте поганци
в Руската земя,
в достоянието на Всеслава. - 152. Нали с разприте ви дойде и насилието
от земята Половецка!
I
В седмия век на Трояна - 153. хвърли Всеслав жребий
за девойка мила нему. - 154. С хитрост на конете се опря
и в град Киев скочи
и докосна с дръжката на копието
златния киевски престол. - 155. Скочи после като лют звяр
в полунощ от Белгород,
обви се в синкава мъгла; - 156. а сутринта заби секири –
откри вратите на Новгород,
разби славата на Ярослав, - 157. скочи като вълк
до Немига от Дудутак.
На Немига стелят снопи от глави,
вършеят с бухалки стоманени,
на харман живота слагат,
отвяват душата от тялото. - 158. На Немига кървавите брегове
не бяха с друго посеяни,
а с костите на руски синове. - 159. Княз Всеслав люде съдеше,
на князе градовете подреждаше,
а сам нощем като вълк се луташе:
до петли от Киев се озоваваше в Тмуторокан,
като вълк на великия Хорс пътя изпреварваше. - 160. За .него в Полоцк звъняха рано за молитва
камбаните на Света София,
а той в Киев чуваше звъна! - 161. Макар да имаше душа премъдра в храбро тяло,
но често от беди той страдаше. - 162. За него мъдрият Боян
бе нявга мъдро казал: - 163. „Ни хитрия,
ни сръчния,
ни птицата умела
не ще избегнат божи съд». - 164. Стене руската земя,
спомнила предишни времена
и князе предишни! - 165. Оня, стария Владимир,
не се задържаше от походи във Киев: - 166. че ето и сега се веят пряпорци Рюрикови
и пряпорци Давидови,
но няма сговор между тях. - 167. Копия звънтят!
- 168. Гласът на Ярославна край Дунав се чува,
като кукувица клета рано кука: - 169. „Ще литна – казва –
като кукувица покрай Дунав, - 170. ще наквася бобров ръкав в река Каяла,
- 171. ще измия кървавите рани
по могъщата снага на княза». - 172. Ярославна рано плаче
на стената във Путивъл и нарежда: - 173. „О ветре-ветрило!
Що насреща, господарю, вееш? - 174. Що тъй носиш хиновски стрели
на крила си леки
срещу воините на моя мил? - 175. Или малко ти е под облаци горе да вееш,
в синьо море кораби да люшкаш? - 176. Защо, господарю, радостта ми
по тревата степна ти развя?» - 177. Ярославна рано плаче
на стената във Путивъл и нарежда: - 178. „О, Днепре Словутич!
Планини скалисти ти проби
през земята Половецка. - 179. Върху себе си люля лодките на Святослава
до стана на Кобяк. - 180. Долюлей при мене, господарю, моя мил –
да не пращам нему сълзи
рано към морето». - 181. Ярославна рано плаче
на стената във Путивъл и нарежда: - 182. „Светло, трижди светло слънце!
Ти за всички си и хубаво, и топло: - 183. защо, господарю, своите огнени лъчи ти простря
към воините на моя мил?
Та в поле безводно
лъковете им от жад се свиха,
мъка се в колчаните им вплете?» - 184. Закипя морето в полунощ!
Идат мрачни облаци.
На княз Игор пътя сочи бог
от земята Половецка
в Руската земя,
към златния бащин престол. - 185. Зари вечерни угаснаха.
Игор спи,
Игор бди,
Игор с мисъл мери полето
от великия Дон до малкия Донец. - 186. На коня в нощта свирна Овлур зад реката -–
да разбере княза:
„Време е, княже Игор!» - 187. Викна,
земята затътна,
тревата зашумя,
шатри половецки се раздвижиха. - 188. А княз Игор
като видра към тръстиката препусна,
като бяла патица над води. - 189. Метна се на бързия кон
и скочи от него
като сив вълк. - 190. И към завоя на Донец се впусна,
и като сокол полетя
под облаци,
като биеше патици и лебеди
за закуска,
обед
и вечеря. - 191. Ако Игор полетя като сокол
Овлур като вълк изтича,
като ронеше студената роса:
и двамина измориха своите бързи коне! - 192. Донец рече:
- 193. „Княже Игор!
Хвала на тебе голяма,
а на Кончак –
омраза
а за Руската земя –
веселие I» - 194. Игор рече:
- 195. „О Донец!
Хвала на тебе голяма,
че княза ти люля върху вълните си,
трева зелена му постилаше
на сребърните свои брегове,
с мъгли топли го обличаше
под сянката на дърво зелено; - 196. като бяла патица
над води го пазеше,
като чайки над вълни,
като тетрев при вятър». - 197. Не е такава – рече – река Стугна;
маловодна,
погълнала чужди ручеи и ладии,
разляна към устието,
погуби младия княз Ростислав. - 198. На тъмния днепровски бряг
плаче майката на Ростислав
по младия княз Ростислав. - 199. Цветята клюмнаха от жалба
и дървото от тъга към земя се сведе. - 200. Не врани са заграчили:
по дирята на Игор яздят Гзак и Кончак. - 201. Тогава гарвани не грачеха,
свраките замлъкнаха,
чавки не кряскаха, - 202. смокове само лазеха.
Кълвачи с почукване
сочат път към реката
и славеи с весели песни
зора възвестяват. - 203. Казва Гзак на Кончак:
- 204. „Щом соколът към гнездото си лети,
соколчето ще умерим
със своите златни стрели». - 205. Казва Кончак на Гзак:
- 206. „Щом соколът към гнездото си лети,
соколчето ще измамим
с хубава девойка». - 207. И рече Гзак на Кончак:
- 208. „Ако го измамим
с хубава девойка,
ще изтървем и соколче,
и хубава девойка,
и птиците отново нас ще бият
в поле Половецко». - 209. Тъй рекоха Боян и Ходина,
песнопевци Святославови,
на Ярослава от старото време,
обични на княз Олега: - 210. „Горко на главата без рамене,
тежко и на тялото без глава» –
на Руската земя без Игор. - 211. „Слънце свети на небето,
а княз Игор –
в Руската земя». - 212. Пеят девойки край Дунав,
вие се гласа им през море до Киев! - 213. Бърза Игор по Боричев
към Света богородица Пирогошча. - 214. Селата са радостни,
градовете – весели! - 215. Изпяхме песен на старите князе,
сега ще пеем на младите: - 216. „Слава на Игор Святославич,
на буй-тур Всеволод,
на Владимир Игоревич!» - 217. Наздраве, князе и дружино,
що се бихте за християни
против полкове погански! - 218. На князете слава и на дружината!
Амин.
Ссылка
Если вы используете корпус в научной работе, пожалуйста, сошлитесь на эту публикацию:
Орехов Б. В. Параллельный корпус переводов «Слова о полку Игореве»: итоги и перспективы // Национальный корпус русского языка: 2006—2008. Новые результаты и перспективы. — СПб.: Нестор-История, 2009. — С. 462—473.