Болгарский перевод К. Кадийского
Источник: Кадийски К. Слово за похода на Игор. София, 1971.
- 1. Не ще ли е отрадно, братя, със
старинни думи да захванем скръбните
сказания за похода на Игор, Игор Святославич? - 2. Но да наченем тая песен с днешните
събития, а не с приумиците на Боян . - 3. Че вещият Боян, речеше ли за,
някого да пее песен, мисълта му се понасяше
като катерица по дърво,
като сур вълк по земята,
като сив орел под облаците. - 4. Припомняше той миналото бранно –
десет ли сокола пусне срещу ято лебеди,
то първият достигнат лебед първи
ще подеме песента:
за стария Ярослав,
за храбрия Мстислав,
дето пред дружините касожки Редедя закла,
за хубавия Роман Святославич . - 5. Но не соколи пускаше Боян, о,
братя, срещу ято лебеди, а вещите си
пръсти той допираше до живи струни –
те сами звъняха слава на князете. - 6. Да почнем, братя, повестта от
стария Владимир, та до днес, до Игор,
дето силата му разума надви и той, - 7. подтикван от мъжественото си сърце,
поведе своите дружини храбри към
Половската земя –
за земята Руска. - 8. Тогава Игор погледна към светлото
слънце н видя, че мрак от него над
войската му се спуска. - 9. И рече Игор:
- 10. «Братя и дружино, по-добре посечени
да паднем, нежели да паднем в плен ; - 11. мятайте се, братя, на конете бързи,
да видим синия Дон» . - 12. Жажда изгори душата му – от Дон
да вкуси – и затули тя небесното знамение. - 13. «Искам – казва – копието си на
синора с Половското гюле да счупя,
искам с вас глава да сложа, руси, или
с шлем от Дон да пия» - 14. О, Бояне, славею от старо време!
Ако ти възпееше дружините, о, славею,
заскачал по мисловното дърво, с ума
си полетял под облаците, спомнил
стародавна и сегашна слава – вълк,
препуснал по пътеката Троянова през
поля към планини – - 15. то тъй звучала би
прославата на Игор, внук на Олег : - 16. «Не буря соколи е понесла
през поля широки –
галицки дружини препускат
към Велики Дон» . - 17. Или така би почнала, Бояне, внуче Велесов:
- 18. «Коне цвилят отвъд Сула –
звъни славата в Киев,
тръби тръбят в Новгород –
стоят войни в Путивъл»
Игор чака милия си брат Всеволод. - 19. И му казва буй-тур Всеволод:
- 20. «Един си ми,
мой светли брате Игоре, и двамата сме
Святославичи ! - 21. Конете бързи, брате,
оседлавай, - 22. моите край Курск отдавна чакат,
- 23. а дружината ми са юначни войни: под
тръби повивани, под шлемове люлени и на
копне захранени; - 24. познати са им пътищата,
знаят всички долове, натегнати са
лъковете им, колчаните – отворени,
а сабите – наточени; - 25. носят се в полето
като сури вълци, чест за себе си да
найдат, а за княза – слава!» - 26. Тогава Игор стъпи в златно стремe
и по равното поле потегли. - 27. А слънцето с тъма прегражда пътя
му, - 28. нощта със стонове пред буря
птиците пропъжда, рев на зверове се носи, - 29. от връх дърво се спуска Див –
да извести из чуждите земи, да
чуят Волга и Поморието, Сула, Сурож
и Корсун, и ти, тмуторакански идоле . - 30. И по незнайни пътища половците
към Дон Велики се събират, скърцат в
късна доба сухите талиги – сякаш
пискат лебеди преследвани.
Игор води войните към Дон! - 31. Настървени, птиците очакват
вече гибелта му, вълците зоват из
доловете бурята, орлите с крясъци
събират зверовете – предугаждат леш,
лисици лаят срещу алените щитове - 32. О, Руска земьо, вече си зад хълма!
- 33. Дълго пада вечерта,
- 34. угасна
залезът, мъгла полетата покри. - 35. Глъхнат песните на славеите,
говорът на войните се буди. - 36. Русите
широките поля преграждат с алените
щитове: чест за себе си да найдат,
а за княза – слава! - 37. Рано в петък- те неверните
половски полкове прегазиха, като стрели
в полето се посипаха, красивите
девойки грабнаха, а с тях и злато,
и сърма, и скъпоценни камъни. - 38. С наметки, покривала и кожуси почнаха
мостове през мочури и блата да
правят – ис какви ли още не половски
пъстри тъкани. - 39. Ален стяг, хоругва бяла,
конска алена опашка върху дръжка
сребърна – за храбрия Святославич! - 40. В полето дреме храброто Олегово
гнездо. Далеко то е отлетяло. - 41. Не
бе родено то за плячка
нито за сокол,
нито за орел,
нито за тебе, черен гарване,
половецо неверен. - 42. Гзак препуска като сур вълк,
Кончак го води към Велики Дон. - 43. Рано на другия ден кървава зора
възвести утрото. - 44. Черни облаци откъм
морето идат – искат четирите слънца
да скрият, – а в тях потрепват сини
мълнии . - 45. Страшен гръм ще отекне, ще
зашиба дъжд като стрели откъм Велики
Дон, - 46. ще се пречупят копия, а саби ще
се притъпят о шлемовете на половците
на река Каяла край Велики Дон. - 47. О, Руска земьо, вече си зад хълма!
- 48. И ето ветрите, Стрибоговите
внуци, със стрели откъм морето
Игоревите безстрашни полкове засипват . - 49. Земята тътне, мътни се влекат реки-
те, а в степта изниква сякаш борова
гора, - 50. говорят знамената : половците
от Дон и от морето идат, - 51. руската
войска са обкръжили. - 52. Синове на
бесовете, с крясъци степта преграждат,
а русите безстрашни я преграждат с
алените щитове. - 53. О, яр-тур Всеволоде!
Ти стоиш пред всички, мяташ към
поганците стрели, звъниш о шлемовете
им с челични мечове, - 54. където минеш
ти – със златния си шлем засвяткал, –
там лежат половските глави погански. - 55. Ти с калени саби много шлемове аварски си
свалил, о, яр-тур Всеволоде. - 56. Ала какво са, братя, раните за
тоя, който е забравил и живот,
и почести, и град Чернигов, бащин
златен трон и милата си и прекрасна
Глебовна с нейната любов и ласки … - 57. Отминаха Троя новите времена,
далеко отлетяха и годините на Ярослав,
отминаха и битките на Олег,
Олег Святославич . - 58. Този Олег крамоли
ковеше с меч и по земята сееше
стрели: - 59. той в златно стреме
стъпваше в Тмуторакан – - 60. и този звън
дочуваше великият, отдавна мъртъв
Ярослав, - 61. а пък синът на Всеволод –
Владимир – всяка сутрин си запушваше
ушите в град Чернигов . - 62. Борис пък Вячеславич – млад
и храбър княз – за самохвалството
си бе на съд изправен и простря го
то върху зелено погребално покривало
край Канина: бе обидил Олег . - 63. От същата Каяла Святополк
повели да отнесат баща му между
маджарски раванлии в Киев, в Св. София . - 64. Тогава, при Олег Гориславич,
никнеха и раснеха междуособици и
гинеше от тях имота на Даждбоговия
внук . Човешкият живот от княжеските
крамоли се съкрати. - 65. Тогава по земята Руска рядко
се дочуваха подвиквания на орачи,
често гарвани програкваха – деляха
труповете, враните една на друга
си говореха – на пир се канеха. - 66. Тъй беше в ония битки и в ония
походи, а за такава битка не се е чувало…
От ранна заран чак до късна
вечер и от вечерта до сутринта
летят стрели калени, сабите звънят
о шлемове, трещят стоманените
копия в степта, - 67. далеко сред
Половските земи. Под копитата
земята черна с кости бе засяна,
а напоена с кръв, по Руска земя
от тях поникна скръб. - 68. Какво шуми, какво звъни
- 69. далеко рано преди изгрев? Игор
войните обръща – жал му е за
Всеволод, за милия му брат. - 70. Ден се биха, два се биха,
а на третия към пладне паднаха
дружините на Игор. - 71. Тук се разделиха
братята, на бързата Каяла, - 72. тук
не стигна кървавото вино, - 73. тук пира
довършиха русите безстрашни –
сватовете напоиха, а самите за земята
Руска паднаха. - 74. Тревата клюмна от печал,
дърветата от мъка се превиха. - 75. Настана тежко време, братя,
силата на русите в степта потъна. - 76. Изтощи се от междуособици
Даждбоговият внук. В земята на Троян
нахлуха враговете и Бедата покрай
синьото море, край Дон с крила
запляска – хубавите времена прогони . - 77. Забравиха князете;-за поганците,
защото почна брат на брата да говори:
«Това е мое и това е – също.»
И почнаха за зсичко дребно
все «това голямо» да изричат –
тъй сами ковяха крамоли в земите си князете. - 78. А пък поганците отвсякъде
прииждат към земята Руска – и с победи. - 79. О, далече отлетя, соколе,
в боя с птиците, далече към морето! - 80. А дружината на Игор няма да възкръсне!
- 81. – – –
- 82. С крясъци поганците се юрнаха
по Руската земя и пламък сееха от
искрометен рог .
Сълзите си руските жени
.изплакаха, нареждайки: - 83. «Няма ги вече нашите мили,
нито с мисъл да ги премислим,
нито с дума да ги споменем,
нито с очи да ги зърнем,
а и сребро и злато
не ще поемем от тях.» - 84. И от скръб застена Киев, братя,
а от напасти – Чернигов. - 85. Мъка
се разля по Руската земя, печал
като река потече през земята
Руска. - 86. А князете пак коват коварства
помежду си - 87. и поганците нахлуват
в Руската земя, от всеки дом
по скъпа кожа вземат. - 88. Че тия двама храбри
Святославичи, Игор и Всеволод,
злото пробудиха, а го беше
приспал със заплахи баща им
Святослав – страшният, великият
княз Киевски : - 89. настъпи той с дружините
си силни и с ковани мечове, прегази
земята Половска, стъпка хълми
и долове, размъти реки и езера,
пресуши потоци и блата, а поганеца
Кобяк от залива изтръгна като вихър
из железните несметни половски
дружини и падна Кобяк в Киев,
в гридницата на Святослав . - 90. Немци и венецианци, гърци и
моравци славят Святослав и укоряват
Игор, че богатството в
Каяла потопи, в Половската река
руското злато изсипа . - 91. И ето – Игор-княз от златното
седло в седло неволнишко премина . - 92. Заскърбиха градските стени,
а радостта помръкна … - 93. А на Святослав му се присъни
смътен сън - 94. на възвишенията в Киев .
«Цяла нощ от снощи – казва – ме
завиват с чер покров на тисов одър - 95. и
ме черпят синьо вино, с горест смесено, - 96. от празните колчани на наемниците
едър бисер по гърдите ми посипват - 97. и ме величаят. А дъските зеят върху
покрива на златовърхия ми трем . - 98. Цяла нощ от снощи сиви врани грачеха
- 99. край Плесенск, а в овразите пълзяха
змии и към синьото море отиваха» . - 100. И отвърнаха болярите на княза:
- 101. «Вече, княже, мъката те е надвила,
- 102. че от бащиния златен трон отлетяха
два сокола – да превземат град
Тмуторакан или с шлем от Дон да пият.
Но поганците със саби им подрязаха
крилете и в железни примки ги оплетоха… - 103. Тъмно бе на третия ден:
две слънца помръкнаха,
два стълпа алени угаснаха
и с тях два млади месеца –
Олег и Святослав –
обгърна ги тъма, потънаха в морето и
изпълниха врага с огромна смелост. - 104. На река Каяла мрак прогони светлината –
- 105. по земята Руска плъпнаха половците
като гепардово котило . - 106. Вече хулата
пропъди славата, - 107. неволята измести
свободата, - 108. юрна се врагът в земите ни…
- 109. И ето готскцте девойки хубави
запяват на брега на синьото море,
звънят те с руско злато и възславят
времената бусови – щастливи, че за
Шарукан е отмъстено. - 110. А ние, братя, за веселие жадуваме.
- 111. Тогава Святослав отрони златно
слово, смесено със сълзи: - 112. «чада мои, Игоре и Всеволоде,
рано с мечове започнахте да пакостите
на Половската земя, за слава
да се биете. А и нечестно я надвихте
и нечестно вража кръв проляхте. - 113. От стомана звънка изковани са
сърцата ви безстрашни и са закалени
В смелост. - 114. Но какво донесохте на
сребърните ми коси? - 115. Не виждам вече аз властта на
силния, богатия с войска безчетна
брат мой Ярослав, с черниговските
му боляри и войводи, с татраните,
шелбирите, с топчацнте, ревугите,
олберите . Без щитове, в ръката
само с нож те побеждават с викове
врага, звънейки с прадядовата слава. - 116. Но рекохте: сами ще се сражаваме,
отминалата слава ще заграбим,
днешната – ще поделим. - 117. А и нима е странно, братя, да
се подмладиш на старини? - 118. Соколът,
щом перата си смени, високо птиците
прогонва – пази своето гнездо . - 119. Но
ето злото: никой княз не ми помага, - 120. времената лошо се обърнаха.
- 121. Край Римов
стенат войни под погански саби,
а Владимир цял е в рани. - 122. Мъка и тъга за Глебовия син»
- 123. Велики княже Всеволоде, ти и
не мислиш да долетиш отдалече, бащин
златен трон да защитиш. - 124. А можеш
Волга с весла да разплискаш и Дон с
шлемове да изгребеш . - 125. Ако ти беше тук –
робинята би струвала една ногата, а
робът – една резана . - 126. Че ти можеш с
живи копия да стреляш – с Глебовите храбри синове . - 127. Ти, буй-Рюриче, и ти, Давиде, не
вашата дружина ли със златни шлемове
сред кърви плаваше ? - 128. Не вашите ли храбри
войни като турове реват, ранени
от калени саби з чуждите земи? - 129. Стъпете,
господари, в златни стремена и отмъстете
за днешните обиди,
за земята Руска,
за раните на Игор,
храбрия Святославич ! - 130. Галицки Ярославе Осмомисъл ! Ти
седиш високо на златокования си трон,
унгарските планини подпираш с полковете
си железни, на краля пътя си препречил,
вратите на Дунав си затворил,
твойта власт до облаците стига, чак
до Дунава си съдник, - 131. бурите ти по
земите текат, отваряш вратите на Киев,
от бащиния златен трон стреляш по
султаните в отвъдните земи. - 132. Тогава –
стреляй, господарю, и в Кончак,
в проклетия поганец,
за земята Руска,
за раните на Игор,
храбрия Святославич. - 133. А ти, буй-Романе, и ти, Мстиславе,
храбра мисъл ви влече към подвиг, - 134. без
страх високо се издигате за подвизи –
тъй сокол сред вятъра се носи и с
храброст иска жертвата си да надвие. - 135. Железни са момците ви под шлемове
латински . Разтърсиха земята те и не
една страна: и Хинова, и Литва, и Ятвяги,
Деремела ; копия наведоха половците,
глави под мечовете им железни преклониха. - 136. Но вече, княже Игоре, помръкна
слънцето и не от хубаво листата си
дървото е отронило: - 137. по Роса и по Сула
градовете вече поделени са .
А дружината на Игор няма да възкръсне! - 138. Дон те вика, княже, и зове князете
към победа. - 139. Олеговичите, храбрите
князе, за битка са готови . - 140. Ингваре, и ти, Всеволоде, и вие,
трима Мстиславичи – соколи от добро
гнездо сте . Но не с победен жребий
владения заграбихте. - 141. Къде са златните
ви шлемове и полски копия и щитове ? - 142. Със стрелите си изострени вратите на
полето преградете –
за земята Руска,
за раните на Игор,
храбрия Святославич. - 143. Вече Сула не тече със струи сребърни
към град Переяславъл. И Двина мътна
се влече към жителите страшни на
Полоцк сред крясъците на поганците . - 144. Само Изяслав, синът Василков,
зазвъня с железните си мечове по
шлемовете на литовците, погуби славата
на дядо си Всеслав, а сам под алените
щитове върху тревата кървава бе
стъпкан от литовските дружини и земята го
погълна. - 145. А Боян изрече:
- 146. «Дружината ти, княже,
птиците с крила облякоха,
а зверовете кървите излизаха» . - 147. Нямаше го брат му Брячислав, ни
Всеволод". Самотен, той отрони бисерна
душа от храброто си тяло през златна
огърлица. - 148. Посърнаха градовете,
веселието клюмна,
тръбят тръбите Гродненски. - 149. Ярославе, и вие, Всеславови внуци,
склонете знамената си, сложете в
ножниците мечове посрамени – - 150. далеко
сте от дядовската слава. - 151. Че вие с
крамолите си започнахте поганците в земята
Руска да привличате – към благата
на Всеслав. - 152. И зарад козните ви
тръгна напастта откъм Половските земи.
В средата на Трояновия век - 153. Всеслав
хвърли жребий за любимата му девойка. - 154. Опря се с хитрост на конете и скочи в
Киев, с дръжката на копието си
докосна киевския златен трон. - 155. Като лют
звяр се втурна в полунощ от Белгород.
увисна на син облак - 156. и на сутринта с
три удара отвори вратите на Новгород,
разби славата на Ярослав, - 157. скочи
като вълк от Дудутки до Немига.
На Немига стелят снопи от глави,
вършеят със стоманени бухалки, на
харман живота слагат и душа от тяло
отвяват. - 158. Край Немига кървавите брегове
не са с блага засети – с костите
на синовете руски. - 159. Княз Всеслав народа управляваше,
на князете градове раздаваше, а
сам нощем като вълк препускаше: от
Киев до Тмуторакан преди първи петли
стигаше, великия Хорс като вълк
изпреварваше. - 160. За него биеха за утринна
камбаните на «Св. София» в Полоцк,
а той в Киев слушаше звъна. - 161. Атакар
че веща бе душата в храброто му тяло –
често от беди той страдаше. - 162. Изкусният
Боян за него натъкмил бе припева: - 163. «Нито хитрия,
нито умелия,
нито умелата птица
ще избегне божия съд» . - 164. О, стене Руската земя, припомнила
си за предишните години и князе! - 165. Кой стария Владимир приковал би
в Киев! - 166. Знамената му сега са у Давид
и Рюрик, но на две страни се те развяват. - 167. Копията пеят.
- 168. Чак до Дунава гласът на Ярославна
стига, като кукувица непозната рано плаче тя. - 169. «Ще политна – казва – като кукувица
все по Дунав, - 170. да намокря свилен скъп
ръкав и край Каяла - 171. ще изтрия кървавите
рани по могъщата снага на княза.» - 172. Ярославна рано плаче на стената
в град Путивъл и нарежда: - 173. «О, ветре, ветрило! Защо тъй силно
вееш, господарю, - 174. и защо стрелите
вражи на крилата си безплътни носиш все
към войните на моя мил. - 175. Или ти беше
малко да летиш под облаците, да
люлееш кораби по синьото море? - 176. Защо,
о, господарю, моето веселие по степната трева развея?» - 177. Ярославна рано плаче в град
Путивъл на стената и нарежда: - 178. «О, Днепре
Словутич, каменните планини в Половската
земя си ти прорязал, - 179. лодките
на Святослав към становете на Кобяк
си носил. - 180. Доведи при мен любимия
ми – да не му изпращам сълзите си рано към морето.» - 181. Ярославна рано плаче на стената
в град Путивъл и нарежда: - 182. «Светло
и трисветло слънце, топло и прекрасно
си за всички. - 183. А защо простря
лъчите си горещи, господарю, над войниците
на моя мил? В полето лъковете
им от жажда се втвърдиха, а колчаните
им скръб затъкна»… - 184. Запени се морето в полунощ.
Смерчове понасят облаци. Сам бог на
Игор-княз показва пътя от Половската
земя към земята Руска и към бащиния златен трон. - 185. Угасна кървавият залез. Игор спи,
Игор бди, Игор с мисли дългото поле
измерва от Велики Дон до малкия
Донец… - 186. Отвъд реката в полунощ Овлур
подсвирва на конете – дава знак на
княза: време е. - 187. Но чу се вик, земята
затрепера, зашумя тревата, шатрите
половски се размърдаха. - 188. А Игор-княз се стрелна като
видра към тръстика, литна като лебед
над вода – - 189. на бързия жребец се
метна… И от него скочи като вълк - 190. и
към лъките на Донец потегли – полетя
като сокол в мъгли, подгонил лебеди
и гъски за закуска, обед и вечеря. - 191. Щом Игор като сокол полетя,
Овлур след него като вълк се понесе;
ронеха студената роса – конете бързи
бяха изморили. - 192. Донец рече:
- 193. «Княже Игоре, не е
малка славата ти, нито към Кончак –
омразата, а в Руската земя – радостта.» - 194. Игор отвърна:
- 195. «О, Донец, голяма
е твоята слава, че носеше княза по
вълните си, постилаше му зелена трева
на сребърните си брегове, обличаше
го с топли мъгли под сянката на
зелено дърво, - 196. пазеше .го с патици в
заливите, с чайки по вълните,
с ангъчи сред вятъра. - 197. Не е такава –
рече – река Стугна: с плитки води, тя
погълна чужди потоци и ручеи, наголемя
и отвлече юношата княз Ростислав. - 198. Плаче Ростиславовата майка на тъмния
бряг на Днепър за младия княз Ростислав. - 199. Клюмнаха от жал цветята и
дърветата от мъка се превиха…» - 200. Не свраки са завряскали – Кончак
и Гзак след Игор-княз препускат. - 201. Тогава гарвани не грачеха,
сойките замлъкнаха, свраките не кряскаха, - 202. пълзяха змии само.
Кълвачи с удари показват пътя
към реката, славеите с песни весели
разсъмването предвещават. - 203. Гзак говори на Кончак:
- 204. «Щом соколът към гнездото си лети,
ние ще застреляме соколчето със златни стрели» . - 205. Кончак на Гзак отвръща:
- 206. «Щом соколът към гнездото си лети,
ще оплетем соколчето с хубава девойка.» - 207. И рече Гзак на Кончак:
- 208. «Ако оплетем соколчето с хубава
девойка, ще изгубим и соколче, и хубава
девойка, а птиците ще почнат да ни
бият сред Половските земи…» - 209. И за Игоревите битки е изрекъл
Боян – песнотворецът от старото време,
на Ярослав, на княз Олег любимец: - 210. «Тежко на главата без рамене,
но лошо и за тялото без глава.»
Тъй и на Руската земя без Игор! - 211. Слънце свети на небето, а княз Игор –
в Руската земя. - 212. Девойки пеят на брега
на Дунав, гласовете им се вият през
морето чак до Киев. - 213. Игор по Боричев
иде към светата «Пирогоща Богородица». - 214. Радостни земите, градовете – весели.
- 215. Старите князе възпяхме, иде ред
и младите да величаем. - 216. Слава на Игор Святославич,
буй-тур Всеволод,
Владимир Игоревич! - 217. Здраве на князе и на дружина,
за християнска вяра тръгнали
срещу поганците! - 218. Слава на князете и дружината!
Амин.
Ссылка
Если вы используете корпус в научной работе, пожалуйста, сошлитесь на эту публикацию:
Орехов Б. В. Параллельный корпус переводов «Слова о полку Игореве»: итоги и перспективы // Национальный корпус русского языка: 2006—2008. Новые результаты и перспективы. — СПб.: Нестор-История, 2009. — С. 462—473.